В някои растения се образуват багрилни вещества които могат с успех да се използуват за боядисване на прежди и тъкани. Те се получават от листата, цветовете, плодовете, кората, люспите и корените на растенията. От свежите растения се получават по-ярки и по-интензивни тонове в сравнение с изсушените.
Боядисването с природни багрила включва следните операции:
1. Извличане на багрилото от растението.
2. Предварително подготвяне на материала за боядисване.
3. Същинско боядисване.
4. Закрепване (стипцоване, задържане) на багрилното вещество върху тъканта. За най-пълно извличане на багрилото растението (или съответната негова част — листа, корени и т. н.) се нарязва на ситно и се залива с топла вода (40—50°С) извличането се извършва обикновено за 30—35 мин;
100 г растение се залива с 1—2 л вода. За по-пьлно извличане към разтвора се прибавя чаена лъжичка сода бикарбонат на 1 л вода и сместа се вари на слаб огън в продължение на 1-2 часа при разбъркване от време на време. Оцветеният разтвор се отлива, а останалата растителна маса се залива още веднъж с вода, вари се 1 час, след което извлекът на багрилото се отлива и се прибавя към първия извлек.
Преждата, която ще се боядисва, трябва да бъде много добре изпрана. Вълнена прежда се пере със специални препарати за вълна, а памучна прежда или тъкани — с обикновен сапун или подходящи перилни препарати. Преждата се навива на чиле (по 100 г), превързва се на няколко места с памучен конец (не стегнато) и така се потапя в перилния разтвор, като внимателно се разбърква, без да се търка и извива. Перилният разтвор се сменя 2—3 пъти.
След изпирането преждата се изплаква с топла, а след това със студена вода.
Боядисването обикновено се извършва едновременно със закрепването. Като закрепители се използуват главно неорганични соли — стипца, син камък (меден сулфат), зелен камък (железен сулфат) и др. Видът на оцветяването много зависи от това, какъв закрепител сме използували. За боядисването на 100 г прежда в 2—3 л вода се разтваря една от следните соли: стипца — 4 г, или меден сулфат — 1 г, или железен сулфат —0,5 г.
Разтворът на закрепителя се налива в багрилния разтвор и се пуска мократа прежда. Нагрява се до завиране, като през цялото време преждата се обръща непрестанно. Вари се на слаб огън един час.
Понякога е целесъобразно закрепването да се извършва преди боядисването. В разтвора на закрепителя (същите количества, както е посочено по-горе) се потапя преждата и се варя в продължение на 15—20 мин, след което тя се прехвърля в багрилната баня (водния извлек на багрилото) и се вари 1 час.
Закрепването може да стане и след боядисването. В този случай преждата се вари във водния извлек на багрилото 1 час, след което се изважда, прибавя се закрепителят, бърка се, докато се разтвори, и тя се потапя отново. Вари се около 30 мин.
След завършване на процеса, боядисаната прежда се оставя в багрилната баня до изстиване, след което се изважда и се плакне с топла вода, в която е прибавен малко оцет (1 супена лъжица на 10 л вода). Сушенето се извършва, като чилето прежда се окачи на въже или пръчка, а за да се опъне преждата, през чилетата се прекарва пръчка, която с тежестта си ги опъва. Сушенето трябва да стане на топло
