Когато сте нов родител, всички – от пощальона до жената на щанда за деликатеси – могат да ви дадат съвет, независимо дали ви харесва, или не. Изглежда, че някак си имате невидима табелка на ризата си, на която пише: “Аз съм нов. Посъветвайте ме.” И всички останали очевидно го виждат. Те имат добри намерения. Наистина. Добре, някои от тях са просто арогантни боклуци, но това е тема за друг ден. През деветнайсетте и повече години, в които отглеждам шест деца, някои от които с уникални нужди, тези малки съкровища от съвети са най-лошите, които са ми давали.
#1 “Спете, когато бебето ви спи”
За мен този въпрос е смешен. Да спиш? Какво е това? Пет от шестте ми малки деца бяха абсолютно най-лошите сънливци като бебета. Ако заспиваха, то обикновено беше само когато бяха уютно сгушени в нечии ръце и обикновено само ако този някой нежно ги люлееше. А ако се опитах да направя рутинната процедура на тихата, огъваща се жена претцел, за да поставя внимателно спящото бебе в кошарката или креватчето и да се отдалеча на пръсти, задържайки дъха си, без да докосвам нищо в стаята, което може да вдигне шум… не. Широко будно бебе.
Опитах и другите методи. Вдигах много шум, за да се опитам да приуча бебетата си да спят през него. Оставях ги да се суетят малко, преди да ги вдигна. През повечето време се провалях.
Поглеждайки назад, не съм съвсем сигурна как съпругът ми и аз оцеляхме през тези години. Предполагам, че съм била толкова недоспала, че просто не помня много от тях. Спомням си, че консумирах много кофеин и се чудех дали някога през живота си ще разбера какво е да спиш през нощта отново.
#2 “Погрижи се първо за себе си”
Уверявам ви, че не подкрепям пренебрегването на грижата за себе си. Наистина, не съм. Но съм виждала как този съвет се приема в крайности. Трябва да има здравословен баланс между грижата за себе си и грижата за детето.
Когато страхливото ви малко дете преживява особено труден период и се страхува да не се случи нещо на мама и татко, вероятно това не е моментът да предприемете пътуване през уикенда. Когато бебето, на което му никнат зъби, е изключително нервно, посещението на салона може да се наложи да почака ден или два.
Всеки, който се грижи за малки деца, се нуждае от редовни почивки, а и малко разпускане е огромен плюс! Но наистина мисля, че този съвет трябва да включва “…когато е възможно” в края на фразата.
#3 “Почистването на дома може да почака”
Това е един от съветите, който не винаги е ужасен. Искам да кажа, че в крайна сметка моментите, които прекарваме с децата си, са много по-важни от всяко пране, чиста тоалетна или прясно постлано легло.
Но също така се нуждаем от чист дом, в който да отглеждаме децата си. Не мога да си представя да кажа на учителка в предучилищна възраст: “Съжалявам за миризливата, изцапана с мазнина риза на малкия Джони. Бях твърде заета да създавам спомени с него, за да изпера”.
А какво да кажем, когато дойде време за хранене и няма чисти съдове? Съжалявам, деца! Просто яжте от ръката си. Или когато се спънете в играчките, натрупани на купчина във всекидневната, и си счупите опашната кост? Сигурен съм, че ще е трудно да създадеш много смислени спомени, докато изпитваш болка от счупена опашна кост. Уф!
Очевидно е, че трябва да сме много придирчиви към този съвет. Никога не бих пропуснала някой от големите моменти заради домакинската работа, а понякога големите моменти са малките.
#4 “Помолете за помощ, когато имате нужда от нея”
Защо сега не се сетих за това? Нека просто извадя телефона си и прегледам списъка си с детегледачки и домакини, които са в готовност и искат да помогнат. Вмъкнете еърхол тук.
Не всеки има дълъг списък. Някои изобщо нямат такъв списък. Много семейства живеят в другия край на страната, където няма никой, когото да познават достатъчно добре, за да му доверят децата си, или някой, който дори би се замислил да се заеме с малко домакинска работа или нещо друго, за да облекчи стресираните родители. Някои от тях живеят само на няколко минути от разширено семейство и приятели, но просто нямат никаква подкрепа, на която да разчитат.
Този конкретен съвет може би е по-добре да се даде с думите: “Ще ти помогна, когато имаш нужда. Потърсете ме и аз ще бъда там.”
#5 “Нещата ще станат по-лесни”
Ако говорите за физическите изисквания, това най-често е вярно.
Когато бебето ви стане малко дете, ще го носите по-малко. След като те излязат от пелените, вече няма да се борите с очарователен алигатор. Когато могат да се хранят сами, вече няма да извършвате впечатляващи акробатични номера, за да ги кърмите, храните с шише или лъжица.
Но с напредването на възрастта нещата може да станат по-сложни от психическа и емоционална гледна точка.
Добрата новина е, че често по това време вече сте в момент, в който се чувствате много по-способни да се справите, защото спите повече и използвате по-малко физическа енергия.
Всеки етап от родителството идва със свой собствен уникален набор от предизвикателства и е важно да имате реалистични очаквания.
Като родители ние се учим всеки ден. Развиваме нови умения въз основа на това от какво се нуждае детето ни в момента. Приспособяваме се. Нещата не стават магически по-лесни във всеки смисъл – просто са управляеми, с възрастта и опита.
